Фидосов заграби хижа „Петрохан“ и я продаде за 96 000 лв.

Бащата на бившата депутатка Искра Фидосова — Фидос Искренов — е управлявал хижа „Петрохан“ в западното било на Стара планина и впоследствие я е превърнал в частна собственост, за да я продаде година по-късно за символичната сума от 96 000 лв.

От есента на 2006 г. Фидосов-старши стопанисва хижата по договор с Българския туристически съюз (БТС) и дълго време тя работи като туристически дом. После обаче имотът рязко сменя статута си и „Петрохан“ тихомълком бива вписан като актив на частната фирма на Искренов, а впоследствие той се сдобива и с нотариален акт.

Цялата документация за изваждането на хижата от активите на БТС, твърдят запознати, е минала през нотариуси, приближени до Искра Фидосова, като остават сериозни съмнения за фалшифицирани документи и подкуп.

Продадена е за 96 000 лв. — цената на един софийски гараж.

По-нататък сделката предизвика още повече въпроси: според брокери пазарната стойност на имота надхвърля 600 000 евро, а едва година след покупката новият собственик Ивайло Калушев отдава хижата под наем на 49-годишния Ивайло Валентинов Иванов — съосновател с него на „Национална агенция за контрол на защитените територии“ (НАКЗТ).

От пролетта на 2022 г. „Петрохан“ е фактически затворен за туристи — заграден с телена ограда и електронен пастир, пазен от въоръжени гардове и кучета, с табели „Не преминавай! Стреля се на месо!“. Има и конкретни разкази за заплахи срещу посетители — столичанинът Петър Димитров твърди, че е бил принуден под дулото на пушка да напусне района вместе със свой германски състудент.

„Казаха ни да си тръгваме незабавно, в противен случай ще си изпатим,“ обясни Петър Димитров – столичен турист.

След тройното убийство на горските рейнджъри Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев разкритията за заграбване на хижата предизвикаха гняв сред планинарите и призиви прокуратурата да започне разследване. Случайно ли е, че имотът премина в частни ръце точно така и че хора, свързвани с властови структури, са замесени?

Към днешна дата въпросите остават: хижата с капацитет за десетки туристи продължава да не изпълнява предназначението си, а съдбата ѝ е символ на поредния спорен трансфер на публичен имот в частни ръце. Докога държавата ще търпи подобни „тихи“ заграбвания?