Разкри се, че хижата е препродадена на частно лице, известно като „бай Фидос“, през 2005–2006 г. Това съобщение хвърля сянка върху начина, по който се разпореждаме с обществено значими имоти.
Отделно стана ясно, че туристическото дружество, което дълго я стопанисваше, е успяло да си извади нотариален акт за същата постройка — факт, който повдига множество въпроси за процедурите и прозрачността. Случаят е от онези, които лъсват едва след години.
По какъв механизъм е миняла препродажбата и кой е облагодетелстван — това са въпросите, които остават без отговори. Остава неясно защо подобна промяна е станала точно в периода 2005–2006 г. и защо съдбата на имота е под въпрос още оттогава.
Туристическото дружество успя да си извади нотариален акт за хижата.
Детайлите са оскъдни, но фактите са ясни: имаме препродажба към частен собственик и вписан нотариален акт от стопанисващото дружество. Независимо дали това е документална неточност или умишлена манипулация, възниква въпросът кой е следял и защо контролните органи не реагираха навреме.
„Хижата е препродадена на частен собственик, известен като „бай Фидос“ през 2005-2006 г, като туристическото дружество, което я е стопанисвало, успява да си извади нотариален акт за нея,“ обясни той.
Докога ще се разминават факти и документи и докога обществото ще научава истината едва след години? Съвпадение ли е, че ключовата промяна е станала точно в началото на миналото десетилетие?
Към момента няма публични данни за последващи действия или проверки, а информацията остава тревожна и недоказана докрай. Остава въпросът кой и кога ще поиска отговорност — и дали това ще бъде поредният случай, който ще потъне в бюрократичната мъгла.
Leave a Reply