Психологът: Калушев не пасва на образа на извършител, престъплението е хладнокръвно

Психологът Светлана Димитрова застана зад думите си за издирвания Ивайло Калушев и хвърли нова сянка върху интерпретациите в публичното пространство. Тя категорично заяви, че житейският и морален образ на Калушев не отговаря на профил на типичен извършител.

Контекстът не е без значение: докато обществото спекулира и коментира, Димитрова разграничи личността на заподозрения от описанията, които циркулират. По думите ѝ това е човек с утвърдени хуманитарни каузи и история на отдаване — атрибути, които според нея не пасват на образа на хладнокръвен убиец.

Методът и сценариото на престъплението, добавя психологът, говорят за преднамереност, а не за спонтанна ескалация. Извършителят, както сочат наличните данни, действал с прецизност и студена целеустрйчивост — нещо, което не се вписва в профила на човека, за когото обществото мисли.

Писмото, за което се твърди, че е от Калушев до майка му, според Димитрова е знак за страх, не за признание или кодирано послание.

Това не е заповед за убийство, а човешка реакция на заплаха.

Нещо повече — изявлението на бащата на едно от издирваните момчета, Яни Макулев, който казва, че е спокоен за 15-годишния си син, беше разгледано от психолога не като прикриване, а като израз на доверие. „По-скоро говорим за доверие, а не за прикриване. Категорично изключвам хипотезата, че поведението му е с цел да предпази детето си чрез мълчание,“ каза Димитрова.

Още по-въздействащо е нейното твърдение, че страхът е най-логичното обяснение защо Калушев и младежите се укриват — те търсят безопасност и не вярват, че институциите могат да ги защитят.

„Това е човек с ясно изразени хуманитарни каузи, с история на помощ и отдаденост. Лично аз не мога да мисля за него като за престъпник по отношение на неговата психика и личност,“ обясни Светлана Димитрова – психолог.

В същото време тя подчерта, че религиозният елемент не сочи към ритуално убийство: ритуалите имат друг сценарий — мъчение, а тук става дума за екзекуция. Остава въпросът: случаен ли е публичният натиск или зад него стои нещо по-голямо?

Разследването продължава, а обществото остава с повече въпроси, отколкото отговори — кой пази истината и докога ще търпим неяснотата?