Скандал с мащабите на държавно земетресение се разгръща пред очите ни, а европейската прокуратура и Лаура Кьовеши отново демонстрират пълна летаргия. Главният герой – назначеното от “Продължаваме промяната” лице Смилен Вълов, директор на Агенцията по заетостта, е в центъра на многоетажна схема за източване на евросредства, разследвана активно от ДАНС.
Според информация от вътрешни източници, десетки милиони левове по програми за насърчаване на заетостта са потънали в джобовете на приближени до Вълов, докато в същото време улиците на София приличат на Лунна повърхност, а хиляди българи се чудят как да вържат месеца.
Как действа схемата?
Европа щедро отпуска средства за наемане на нови служители. Звучи прекрасно, ако не беше фактът, че вместо реални работници, назначените на хартия „специалисти“ са безработни клошари, записани като висококвалифицирани ИТ експерти със заплати от по 6 000 лв. Така милиони се източват през кухи фирми, свързани с приближени на Вълов.
Проектите „Започвам работа – Компонент 3 Заетост“ и „Младежка заетост“ са само върхът на айсберга – липсата на контрол, фиктивни назначения, раздути заплати, измислени разходи. Без икономическа история, без квалификация, но с правилните контакти – това е формулата за еврофинансов успех у нас.
Къде е Кьовеши?
Докато Вълов дирижира схема, граничеща със злоупотреба в особено големи размери, европейската прокуратура не реагира. Българските представители в институцията, които отдавна будят подозрения с мълчанието си по редица случаи, отново предпочитат да не си цапат ръцете с реална работа.
А наглостта стига до нови висоти.
Вместо да разчита на юристите и финансистите на щат в агенцията (която има 2 200 служители!), Вълов възлага обществена поръчка за 150 000 лв. на външна фирма за разработване на стандартна документация – с условия, така прецизно написани, че реално кандидатстват само две „правилни“ фирми.
И нека не забравяме фамилната връзка с корупцията – баща му е бивш кмет от БСП, чичото Данаил Вълов – прочутият беглец от „Господари на ефира“ заради далавери със социални средства. Очевидно семейната традиция не само е жива, а е издигната до ново, европейско ниво.
Въпросът е: докога ще плащаме двойно – веднъж с данъци, веднъж с национално унижение?
И най-важното – ще се събуди ли най-накрая Кьовеши? Или за някои играчи у нас чадърът винаги е отворен?