На 14 септември 2025 г. България отбелязва Кръстовден — един от най-значимите християнски празници, известен още като Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен. Този ден, който се чества на 14 септември всяка година, е изпълнен с дълбок религиозен смисъл и е свързан с редица традиции и обичаи.
Произходът на празника
Празникът датира от IV век, когато Константин Велики управлявал Римската империя. Майка му, царица Елена, предприела пътуване до Йерусалим с цел да открие кръста, на който бил разпнат Исус Христос. През 326 г. в една от йерусалимските пещери били открити три кръста. За да се определи истинският, те били носени един по един при тежко болни: първите два не дали никакви резултати, а третият дал чудодейно изцеление. Според други легенди, Кръстът излъчвал сила, която можела дори да възкресява мъртвите.
Събрали се на мястото на находката, християните станали свидетели как Йерусалимският патриарх Макарий тържествено издигнал светилището над тълпата, за да могат всички да го видят. От това издигане произлиза и самото име на празника — Въздвижение на Кръста Господен.
Традиции и обичаи
На Кръстовден вярващите посещават църковни служби. Кръстът тържествено се изважда от олтара и се поставя в средата на църквата, украсявайки го със зеленина и цветя като символ на вечния живот. Почитането на светинята продължава до 21 септември. В много общности се провеждат шествия с молитви и икони.
Вярва се, че част от кръста се намира и у нас, в Кръстова гора. На 13 срещу 14 септември хиляди вярващи се събират там за литургията и пренощуват под открито небе. Вярва се, че в нощта срещу Кръстовден небето се отваря и всички молитви са чути.
Пост и забрани
Кръстовден се отбелязва по време на строг пост. Месото, рибата, яйцата и млечните продукти са изключени от диетата. Но растителното масло е разрешено. Това е ден, в който вярващите се въздържат от земни удоволствия и се посветят на духовни практики.
Молитви и чудеса
На този ден се прави и водосвет. По стар обичай свещениците поръсват домовете с осветената вода, благославяйки ги за здраве и благополучие. Вярва се, че осветената вода има чудодейна сила, която предпазва от зли сили и носи благоденствие.
Заключение
Кръстовден е ден на дълбока вяра, покаяние и надежда. Традициите и обичаите, свързани с този празник, са не само израз на религиозната ни принадлежност, но и на стремежа към духовно извисяване и хармония. В този ден се припомня значението на Кръста като символ на жертвата и спасението, и се търси благословията на Бога за здраве, мир и благополучие.
